Родителите още от най-ранна възраст трябва да се грижат за развитието на гласовия апарат на детето и превенция на нарушения на звукопроизношението.
За да се научат децата да произнасят сложните звукове (с,з,ш,ж,ч,ц,л,р) устните и езикът им трябва да са силни и издръжливи.
С тези логопедични упражнения, те ще могат да извършват многократни движения и да се задържат по-дълго в необходимата артикулационна поза.
Пръв помощник в това начинание е артикулационната гимнастика.
Артикулационната гимнастика е комплексна. При всяка терапевтична сесия преобладават такива логопедични упражнения, които са най-необходими за спецификата на конкретното нарушение и пряко зависят от нарушението и необходимостта на терапевтираното лице.
Упражненията са разделени на три групи:
Обръщаме внимание, че трябва да се започне със статични упражнения (когато езикът не изпълнява движения, а заема определено положение).
Едва когато детето усвои тези упражнения, може да се премине към динамични упражнения.
Часовник – устата е леко отворена, като езикът се движи наляво-надясно, докосвайки крайчетата на устата. Подходящо за звуци Л,Р.
Слаб човек – устата е затворена и бузите се всмукват навътре.
Дебел човек – бузите се издуват
Усмивка – задържане на устните в усмивка. Упражнението може да се прави със и без зъбки. Подходящо за звуци С,З.
Фунийка – Имитация на „фунийка“ с широко разстилане на езика при отворена уста и сгъване на страничните му краища до образуване на улей. Подходящо за звуци С,З,Ш.
Въртележка – устата е леко отворена; езикът извършва кръгови движения по задната страна на долните и горните зъби. Упражнението се прави по часовниковата стрелка и обратно. Подходящо за звуци Р,Л.
Жаба – усмивка с отворена уста и с оголени зъби. Подходящо упражнения за подготовка за звук С,З.
Хоботче – устните се събират и се изтеглят напред, наподобявайки хобота при слона. Подходящо упражнения за подготовка за звук Ш,Ж,Ч.
Конче – вдишайте и издишайте, като изкарвате въздуха през устните си, така че те леко да вибрират, като пръхтене на кон. Това упражнение спомага формирането на звука „Р“.
Люлка – устата е в усмивка и е леко отворена; върхът на езика се поставя последователно зад горните и долните зъби;
Балон – бузите се издуват и се пляско леко по тях с юмруче сякаш се пука балона.
Рибка – отваря и затваря устните като ги прибира леко навътре между зъбите; подходящо за за подготовка на звук В,Б,П
Беля – имитира израза на лицето при направена беля – прехапване на долната устничка с горните зъбки; подходящо за подготовка за звук М,Б,П,В
Езичето спи в къщичката си – устата е отворена, езикът свободно лежи в устата.
Езикът прави тен (пече се на слънце) – широкият език лежи върху долната устна.
Езичето се протяга – устата е отворена, предният край и страничните краища на езика са повдигнати нагоре без да се докосват зъбите.
Езичето поглежда през прозореца – с отворена уста стесненият език се изтегля напред.
Сърдита котка – устата е отворена, върха на езика се опира в долните зъби, гърба на езика се повдига нагоре. Подходящо за подготовка за звук Т,К.
Гъбка – устата е отворена, езикът е обтегнат, притиснат, сякаш обгръща небцето. Подходящо за звуци Р,Л.
Спукана гума – произнасяме 5 пъти звукът “т” – т-т-т-т-т и накрая добавяме удължен звук С, с цел да се получи звук Ц. Забързваме на всяко повторение. Подходящо за звук Ц.
Тик-так – устата е полуотворена, с върха на езика достигаме ъглите на устните. Подходящо за звуци Л,Р.
Достигни носа – устата е отворена, езикът се протяга към носа.
Почистете зъбките – устата е затворена, кръгови движения на езика по повърхността на зъбите и движение от едната страна към другата страна.
Подхвърляме си топка – устата е затворена, върхът на езика се опира ту в едната буза ту в другата.
Кон – цъкане с език, за да направите това, първо притискате езика към небцето, след това рязко го сваляте, ще се получи характерен за копитата на коня звук. Изпълнява се бавно.Подходящо за звуци Р,Л.
Хармоника – устата е отворена, езикът плътно притиснат към небцето, издърпайте надолу долната челюст, без отлепяне на езика от небцето.
Оближи сладкото – върха на езика облизва горната устна отгоре-надолу, след това облизване на горната устна от ляво на дясно и накрая долната от дясно на ляво.
– Отпускане и повдигане на долната челюст.
– Движение на ляво и на дясно на долната челюст при отворена уста.
– Движение напред и назад на долната челюст при отворена уста.
– Намръщване на цялото лице и разтягане на обратно с отворена уста.
Изпълнявайки упражненията, детето трябва да вижда лицето си, затова е хубаво да се упражнявате пред огледалото.
След успешно поставяне на конкретния звук се повтарят различни срички, словосъчетания и изречения с цел затвърждаване на научения звук. Правят се упражнения, в които детето “търси” звука, който терапевтираме, за да може да развие добър фонематичен слух.
1. Вятърна мелница – Плавната и продължителна издишна струя кара вятърната мелница да се върти. Децата се забавляват с тези игри и проследяват причинно-следствената връзка.
2. Сапунени балони – Те са забавни, интересни и привличат вниманието на децата. Децата са мотивирани да участват в дихателните упражнения и да се стремят към плавна въздушна струя.
3. Перо – Предлагаме на детето да духа перото и да не му позволява да падне на земята.
4. Надуване на балон – Освен с цел да се развие дишането, балоните могат да бъдат сортирани по големина,форма и цвят.
5. Свещ – Искаме от детето да изгаси запалената свещ, като с всеки следващ път увеличаваме разстоянието. На последния опит караме детето да управлява издишната струя с цел пламъчето да не бъде изгасено, а само да “играе”.
1. Игра или рисуване в пясък – пълним леген или съд с пясък. Детето може да рисува с пръст или с клечка върху сух или мокър пясък.
2. Изработване на букви или фигурки от пластилин.
3. Пускане на монети в касичка – можем да използваме две касички с различни цветове с цел подобряване на цветовия гнозис.
4. Късане и мачкане на хартия – с това упражнение се подсилват ръцете.
5. Игра с конструктори – най-важни са за децата с лоша координация. Детето се оставя да работи на земята и да бъде насочено от родителя. Подходящо е и за изучаване на различните форми – кръг, квадрат, правоъгълник, както и за пространствена ориентация.
6. Пъхане на топчета в пластмасова бутилка – отново могат да бъдат групирани по големина и цвят.
1. Съвместно разглеждане на предмети – възрастният изразително описва всичко, свързано с предмета.
2. Разглеждане на картинки – възрастният задава въпроси към картинките. От детето се изисква да посочи предметите от картинката, по възможност да опише действие ако има такова. При мълчание от страна на детето, родителят може да подскаже, но след това да настоява детето само да отговори, гледайки същата картинка.
3. Спектакъл – Разиграва се сценка с любимите играчки на детето – кучето бяга, мечето яде мед, котето изгубило топката. Детето помага на играчката, както и възрастният помага с него. След две-три представления искаме от детето да разкаже какво е видяло.
4. Звуково обозначение на действията – Децата обозначават различните дейности със съответните научени звуци. Чукане – “чук-чук”; вали дъжд – “кап-кап”. Потропва с крака – “троп,троп”. Детето се учи на звукоподражание, а след това с възрастният заедно съпровождат звуците с действията. На по-късен етап то вече може да прави и двете едновременно.
В началото след преминатото заболяване, независимо от формата на афазията, основната цел е използване на автоматизирани форми на реч. “Оречевяване” на значими за болния ситуации, възвръщане на речеви стереотипи, използвани до преди това в ежедневието му.
В първоначален етап по-скоро активен е логопедът и близките на болния, които “съживяват” определени теми в паметта му и насочват вниманието му към мотивация за общуване. В този етап той е в ролята на активен слушател или изпълнява инструкции.
Използват се някои неречеви занимания, като прерисуване на предмети, изрязване по очертания, конструиране на фигури, работа с пластелин, глина, сортиране на вещи, чистене на боб,леща,ориз, игра с мъниста и др. С това се цели развиване на фината моторика, което е ключово за говора.
На по-късен етап терапията протича с все по-активно и съзнателно участие на болния.
Логопедът използва не само автоматизми, но и задачи за съзнателно планиран отговор на въпрос с опора върху картини или реални предмети, както и опити за формулиране на въпрос от болния.
Възстановяването на речевата функция изисква системен подход, в който се стимулират всички равнища от езика и речта (устна и писмена).
В отделните форми на афазията съществуват различни типове задачи, свързани с основния механизъм на нарушение.
