Обичайно се предизвиква от увреждане на езиковите центрове в мозъка и често е резултат от събития като инсулт, травма на главата, мозъчен тумор или други неврологични състояния. В много случаи, също така, може да се наблюдават изменения в емоционалното състояние, личността и поведението на засегнатия човек.
Пациентите често изпитват депресия, раздразнимост и могат да се изолират от близките си, въпреки че може да има и случаи на повишено настроение, съпровождани от липса на осведоменост за нарушенията в тяхната способност да говорят.
Първоначалното групиране на афазията е възникнало в края на 19-ти век и се нарича класификация на Лихтхайм-Вернике, по имената на нейните създатели. Тази система свързва различните форми на афазия с дефекти в различни части на мозъка, свързани с речта. Повечето термини, използвани от Лихтхайм и Вернике за именуване на конкретни афазии, са все още в употреба в съвременната невропсихология. Множество следващи класификации се появиха, включително тази на Лурия. Независимо от различията си, всички те обединяват афазиите в две основни категории: моторни и сензорни афазии.
При тях се наблюдава нарушение главно в езиковото кодиране, докато способността им да разбират чужд език остава сравнително непокътната. Това, което е характерно, е че пациентите с моторна форма на афазия осъзнават своето нарушение. При тях спонтанната реч може да бъде напълно липсваща или силно затруднена, бедна и нарушена от паузи, което води до несвършен и неразбираем говор. В тях се наблюдават замествания на цели думи с неподходящи алтернативи, неправилно изградени синтактични структури с грешно употребени предлози, липса на съгласуване и други подобни нарушения.
У тях нарушенията в езика включват проблеми както с произвеждането на реч (говорене), така и с разбирането на чужда реч. Това състояние обикновено не се усеща от индивида, и те говорят свободно и без усилие, понякога дори твърде много и без контрол. Най – често този говор е плавен и гладък. Нарушението в езиковите способности обаче е силно изразено и води до произвеждане на неправилни фонетични, лексикални и граматични елементи. Индивидът не осъзнава тези грешки и не се старае да ги поправи. Фонетичните нарушения включват замяна, пропускане, вмъкване и промяна на звуковите елементи. Често се заменят цели думи с други, които не са подходящи за контекста. Съществуват грешно конструирани синтактични структури с неправилно употребени предлози, липсва съгласуване и други подобни грешки.
Различните видове афазия се изразяват със свои собствени характеристики:
Тази форма на афазия настъпва след увреждане на предния регион на мозъка, обикновено в лявата половина. Лицата с брокова афазия срещат затруднения в съставянето на коректни граматически изречения и понякога имат трудности с плавното говорене. Обикновено разбират езика добре, но се сблъскват с изразителни трудности.
Тази афазия възниква при повреда в левия темпорален лоб, обичайно в задната част на мозъка. Хора с тази форма на афазия могат да говорят, но често изреченията им са лишени от смисъл и безлогични. Те също могат да имат проблеми с разбирането на устната и писмена реч.
Това е най-сериозният вид афазия и обикновено се дължи на обширно увреждане на езиковите центрове в мозъка. Хората с глобална афазия се борят както с произнасянето, така и с разбирането на езика. В този случай комуникацията е значително ограничена.
Кондуктивната афазия се отличава с трудност в повтарянето на думи или фрази, дори след като са чули други да ги изговарят. Това е свързано с увреждане на аркуатния фасцикулус, неврален път, свързващ различни езикови области в мозъка.
Аномичната афазия се проявява като затруднение в намирането на правилни думи при говорене или писане. Хората с този вид афазия често имат добро разбиране и изговаряне на езика, но се затрудняват в намирането на конкретни думи или имена.
Основната цел на рехабилитационното обучение е да регулира работата на функционалната система.
Това се постига чрез:
Активиране на резервни части от системата при създаване на по-високите функции.
Създаване на нови функционални системи или интегриране на компоненти, които не са били използвани преди.
Компенсация между различни системи, като се включат неспецифични компоненти от друго функционално равнище.
Важно е да се отбележи, че само 20-30% от пациентите могат да бъдат ясно класифицирани като принадлежащи към една от стандартните форми на афазия. В повечето случаи симптомите се появяват в сложна комбинация и всеки пациент има уникален набор от симптоми. Освен това, нарушенията в разбирането, повтарянето, именуването и други подобни функции не се свеждат до просто „има“ или „няма“, а вместо това имат различни степени на тежест, които могат да бъдат количествено оценени чрез стандартизирани скали. Този аспект е от съществено значение за правилното определяне на прогнозата и подходящата терапия за конкретния пациент.
Обичайната практика при лечението на афазия включва използването на логопедични методи и може да се различава в зависимост от сериозността и типа на състоянието. Специалистите използват разнообразни стратегии с цел подобряване на езиковите умения и способности за комуникация. В определени ситуации могат да се приложат помагални комуникационни средства или техники, като например жестова комуникация, с цел да подпомогнат хората с афазия в подобряването на ефективността на техния обмен на информация.
Възстановяването след афазия може да се различава значително и зависи от степента на увреждане на мозъка, възрастта и общото здравно състояние на индивида. Някои хора могат да постигнат значителен напредък във възстановяването на езиковите си способности, докато други може да се сблъскат с продължителни затруднения.
Подкрепата от страна на семейството, приятелите и медицинските специалисти е от изключително значение за насърчаване на индивидите с афазия да се приспособят към своето състояние и да подобрят своето качество на живот.
