Това се свързва със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Но не всички хиперактивни деца страдат от този синдром. Понякога този проблем продължава и в зряла възраст и представлява риск за развитието на други психични разстройства, като затруднения в учебния процес, трудности при намиране на работа и влияние върху междуличностните взаимоотношения. Осигуряването на своевременна и подходяща диагноза и лечение на децата, които изпитват този вид затруднения, може да доведе до подобрение на тяхните дългосрочни резултати.
Ето някои ключови моменти, на които трябва да обърнете внимание:
СДВХ представлява нарушение в неврологичното развитие, което проявява симптоми като хиперактивност, импулсивност и липса на внимание. Хората засегнати от СДВХ, срещат трудности в седенето на едно място, следването на инструкции и поддържането на внимание за продължителни периоди. Важно е да се отбележи, че не всички хиперактивни деца страдат от СДВХ. Диагнозата следва да бъде направена от медицински специалист.
Някои степени на хиперактивност могат да бъдат част от нормалното детско развитие. Малките деца, обичайно са по-активни и имат по-кратки периоди на внимание в сравнение с възрастните. С растежа и зреенето си те обикновено научават да регулират своите нива на активност.
Различни фактори в околната среда, като липса на физическа активност, излишно време пред екрана, недостатъчен сън или хранене с високо съдържание на захар и изкуствени добавки, допринесат за хиперактивност при децата. Съвременни изследвания ясно показват, че има храни, които предизвикат СДВХ или усилват съмптомите при вече съществуващо такова състояние.
Затова, освен обичайните мерки – поведенчески и медикаментозни терапии, е важно да обърнем внимание на хранителните навици, които са част от нашия ежедневен живот. Създаването на здравословен начин на живот, който включва редовна физическа активност, балансирано хранене и достатъчно сън, е възможно да помогне да се намали хиперактивността.
Някои природни съставки и хранителни вещества могат да оказват благоприятно влияние и се доказали като ефективни при синдрома на дефицита на вниманието и хиперактивност. Такива вещества включват магнезий, калций, микроелементи, витамини А, D, E, цинк, незаменими мастни киселини, комплекс от витамини от група В и други.
Има младежи, които са по-чувствителни към различни сензорни въздействия, като например шум, ярка светлина или необичайни текстури. Тази увеличена чувствителност може да доведе до сътресения и изразено активно поведение, тъй като те се опитват да се адаптират към тези стимули.
Хиперактивността може да бъде резултат от усещане на безпокойство или стрес. Децата могат да станат изключително активни, за да освободят натрупаната нервна енергия или да се отклонят от своите тревожни мисли.
Някои затруднения в ученето, като например дислексия или проблеми с обработката на слухови сигнали са свързани с изявления на агитация и затруднена концентрация, които могат да бъдат объркани с хиперактивност.
Симптомите на синдрома на дефицита на внимание и хиперактивност (СДВХ) могат да варират в зависимост от различните възрастови групи. Ето как се изразяват при хора на различни възрастови стадии:
СДВХ и хиперкинетичните разстройства са най-често свързани с проблеми в интеграцията на сетивната информация и асоциирани с необичайното функциониране на човешкия мозък. Този вид хиперактивност обикновено нарушава обработката на езика, което поражда неефективност и дистракция по време на учене. Забавянето в езиковата обработка прави слушането напрегнато и мнозина младежи просто се отказват да внимават в учебните си среди. Разстройството на езиковата обработка оказва влияние върху разпознаването на звуците, което води до затруднения при четене и липса на фокус. Недостигът на ясни насоки по време на изпълнение на задачи и трудностите при четене водят до загуба на интерес към домашните задачи и учебния процес на детето.
Ако имате съмнения относно хиперактивност на вашете дете, е важно да се консултирате с медицински специалист или педиатър. Те са в състояние да проведат подробна оценка с цел определяне на основния източник на проблема и да предоставят насоки за подходящи мерки и терапии. В зависимост от поставената диагноза и специфичните нужди на детето, опциите за лечение обикновено включват следното:
Психологическите интервенции, като методи за промяна на поведението или обучение на родителите, могат да бъдат от полза, като им помогнат да научат стратегии за управление на своята активност и подобряване на самоконтрола.
Промени в ежедневните навици, храненето и околната среда на детето също са ефективни при управлението на хиперактивността.
В някои случаи здравните специалисти препоръчват използването на лекарства, като стимуланти или не стимуланти, за да се справят със симптомите на хиперактивността. Винаги трябва да се има предвид, че лекарствата трябва да бъдат част от общия план за лечение и да бъдат предписани от лекар.
Диагностицираните със СДВХ имат възможност да се възползват от персонализирани образователни планове и адаптации в учебната среда, които да им помогнат да постигнат академичен успех.
Важно е да се подходи към хиперактивността с разбирателство и подкрепа. С подходящи мерки и поддържаща среда, много деца могат да научат как да се справят с хиперактивността и да постигнат успех както у дома, така и в училище.
